След като се събудих и чух прекрасната новина за завръщането на медиците, се почувствах щастлива, че най-после и в бг ефира прозвучава толкова хубава и дългоочаквана новина. Е, единствено бях малко смутена за състоянието на Ники Бареков, който беше толкова превъзбуден, че сякаш всеки момент щеше да получи нервна криза или пък да прескочи границата зад камерата и да се телепортира в хола при мен, обяснявайки ми, че е първият произвел добрата новина за медиците. И така, заредена с положителни емоции се запътих към работното си място, но слизайки пред блока, установих, че гумите на колата ми са откраднати и понеже вече закъснявах за работа, а не знам шефът в какво настроение е днес, трябваше да "рискувам" и да се хвърля към приключението пътуване с градски транспорт. В претъпканият тролей стил "дядовата ръкавичка" се возеше и един идиот, който си ме хвана най-спокойно за задните части, а аз просто нямах необходимото пространство, за да му забия един прекрасен шамар. Едва дочаках да сляза (а спирката не беше близо) и пристигнах в офиса с чувството, че не  е едва 10 сутринта, а по скоро 6 следобед, че вече е краят на работния ден. Само че, жестоката истина е, че денят сега започва и след тези сутрешни емоции, ми остава единствено възможността да се заредя с повече оптимизъм и да гледам да не се набивам в очите на ръководството.
Приятен, успешен и ползотворен ден на всички!
И дано да сте на климатик в офиса :-)